Прочетен: 1872 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2011 19:13
Обич
Часовникът подгоня
Слънцето на Запад.
Къс по къс се ронят
Късчета от злато.
Тъмно-мрачни сенки
Хукват из горите,
Момински седенки
Правят си звездите.
Забързана реката
Капаните залага-
За мен и за звездата,
С която ще избягам.
Неизречено
Нещо неизречено остава
Като синор двама ни дели,
Ти, недочула,невидяла,
А мен от всичко ме боли...
Взрели поглед във кюмбето
Непроумели простото “Защо”-
Огънят гори, но само свети.
Не топли пустото дърво.
Все нещо неизречено остава
Като синор двама ни дели,
Какво ти казах неразбрала,
Какво не каза- ме боли...
Летен дъжд
Дъждът почуква на капчука
нежни думички реди,
всяка капчица е буква,
всички буквички са стих.
И ме гали тази рима
раждаща се вътре в мен
и почуква твойто име
целият дъждовен ден.
Делфини
Гали ни морето
С топлите вълни,
Пясък под нозете
Изписва със следи
Спомени за тези
Идващи след нас,
А морето ги отнася
С всеки свой талаз.
И в дълбокото завлича
Със шега и смях
Стъпки на момиче
И целувки върху тях.
После от любовта ни
Край остров непознат
Раждат се делфини.
Аз баща съм им на тях.
Зима
Задрямала е зима
Бяла над града,
Щръкнали комини
Флиртуват със снега,
Приказки разказват
Сълзливите капчуци,
Стрехите бели стават
От разказите чути.
Дебнещи в снега
Стъпките ми тихи
Със спомен за жена
В тъмното се скриха.
Аз и твойте писма
Тази вечер до камината
Сме аз и твоите писма.
От стаята избяга зимата,
скри се нейде под снега.
Поглъща огънят със страст
Думите, написани от теб,
И отхвърлям тази власт
Правеща ме в друг човек.
И танцуват пламъците с радост
Щом лист написан им подам
И поглъщат мойта младост,
И става огънят голям...
Самота
Заключен сред белосани стени,
От зимна белота заключен
През комина се изнизват дни
В които нищо се не случва.
Останал сам и в самотота,
Броя снежинките навън,
До мен самотна е жената,
А децата ми сънуват сън.
Една, две , три, стотици-
Хиляди снежинки се тълпят
Да видят чрез моите зеници
Колко по-различен е светът...
Търся те обич
Пребродих светът аз да те търся,
Земята пребродих на шир и на длъж.
Сто пъти умирах, после възкръсвах
Сред гори, поляни и полета от ръж.
Морета преплувах да те намеря,
Дълбоки, жестоки, безбрежни води.
Сто делфини изпратих потеря
Да те открият сред русалки- жени.
Прелитах високо с вълшебни криле,
Където никой не беше долитал.
Сто звезди повдигат рамене
И ми казват Луната да питам.
А тя самата разделена на две
Смръщено-усмихната ме поглежда:
-Как не разбраха тези мъже,
Че любовта е само... Надежда.
Нечакана
В сърцето ми ти влезе изведнъж,
Очаквах те, а неочаквана дойде.
Не знаех ,че чрез ласките на мъж
Ще ме оставиш без сърце.
В душата ми ти влезе изведнъж,
Неочаквана като седмата вълна.
Не знаех, че чрез любовта на мъж
Ще ме оставиш без душа.
Изведнъж аз станах само твой.
Сърцето и душата ми къде са?
Не разбирам, защо ли, Боже мой,
На мен това толкоз ми харесва.
Любов
Търсих те
Като истина,
Открих те
Като болка.
Дано не си
Измислена.
Надявах се...
И толкоз.
И в мъдростта си
Проумях-
Любовта ми
Чиста е,
Щом в нея има грях.
Прости ми
На моята съпруга
Прости ми за спестените ласки,
за спестената обич,прости.
За нощите скрити зад маски
на наужким заспали очи.
За всяко разцъфнало цвете
неоткъснато от мене за теб,
че вечно си пазих коленете
с гордостта на неколеничил човек.
Прости за дните безкрайни
и самотните нощи,прости,
за онези,мъжките тайни,
скрити в чужди очи...
Прости за спестените ласки,
за вечните,малки лъжи.
С този стих ,неочаквано кратък,
за всичко те моля,прости…
Въглени в мен
Зарити в сърцето
Въглени от ласки
Спотайват се додето
Душата е с маска.
С устните разровени
Те пламват изведнъж
И със спомена за огъня
Аз винаги съм мъж.
И изгаря ми душата-
Толкоз хубаво гори.
И всяка нощ Луната
Пали с мен звезди.
Съдба
В сънищата ми те няма вече.
Не галя тайно твоите коси.
Набразди ми времето ръцете.
От тях нежността ми изсуши.
В мечтите ми те няма вече.
Душата ми остана без крила.
Безкрила птица по-далече
Не отива от дворът си-съдба.
На улицата вече те не срещам,
Не познавам те сред никоя жена.
Единствено сърцето ми усеща,
Че нищо вярно няма в това.
