Паметникът на Петрова нива
ЗА МЕСТНОСТ ПЕТРОВА НИВА

---

В землището на село Стоилово, на един от завоите на река Велека, се издига естествено укрепена местност. Това е прочутата Петрова нива. Местността отстои на 20 км от град Малко Търново. Живописната местност е заобиколена от отвесни скали и урви, откъм река Велека, покрити с останки от средиземноморски масиви, обрасли с редки и защитени растения.
Местността Петрова нива е свързана с една от най-героичните прояви на българите в борбата им срещу османските поробители. Голям паметник напомня на поколенията за това героично време. Тук е издигнат мемориален храм-костница “Св. Петка”, посветен на загиналите в Преображенското въстание през 1903 година.
Всяка година тук се провеждат народни тържества и се организира фолклорно надпяване. Тук има уредена богата музейна експозиция, наречена “Пеображенци”. Експозицията предлага богат снимков материал, както и предмети – оръжия и униформи, принадлежали на въстаниците.
 

Петрова нива е местност в Странджа, в землището на село Стоилово.

На 28-30 юни през 1903 година там се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия в окръга по време на Илинденско-Преображенското въстание.

В края на 1950-те години е построен паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена „Света Петка“. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония. В паметника са зазидани костите на българския революционер войвода Георги Кондолов.

Местността е част от Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно. Има печат на БТС.<sup>[1]

ivoso100 Категория: Туризъм   Прочетен: 6985</sup>

Историческият музей в Малко Търново е създаден през 1983 год. и е разположен в три странджански къщи от края на XIX в. - паметници на културата. В тях са подредени разнообразни, интересни и атрактивни експозиции: археологическа, историческа, етнографска, художествена и природна. Те, по своеобразен начин представят древната Странджа планина, материалната и духовната култура на населението й.

Местността Петрова нива – Един от най-значимите исторически паметници в общината е паметника в местността "Петрова нива", където през 1903 г. се взема историческото решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание в Източна Тракия и Странджа. Намира се на 14 км от с. Звездец. 

http://go.microsoft.com/fwlink/?linkid=140813

В края на месец март 1903 година в Странджанското село Сърмашик (днес Бръшлян) се разиграла кървава драма. След предателство четата на тракийския войвода Пано Ангелов била обградена от редовна турска войска. Почти всички четници били избити, както и самият Пано Ангелов. След това тялото му било изложено в конака в Малко Търново за назидание. Този герой обаче не останал забравен. Начинът по който той, както и всичко българи, борещи се за свободата на Одринско и Странджанско, остават в историята е чрез една песен. Тя се казва „Ясен месец“, а текстът е дело на друг тракийски революционер – Яни Попов. Странджанският народен певец Сава Попсавов успява да изпее песента по толкова въздействащ начин, че и до днес тя е химн на Странджа планина!

„Ясен месец“

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.

Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.

Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…

Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…

Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.

Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.

О, Сърмашик, село славно
юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!

Адела - топлота
ADELAGENDER: Feminine
USAGE: English, Spanish, Polish, Romanian, Ancient Germanic
PRONOUNCED: &#601;-DEL-&#601; (English), ah-DE-lah (Polish) [key]
Meaning & History
Originally a short form of names beginning with the Germanic element adal meaning "noble". Saint Adela was a 7th-century Frankish princess who founded a monastery at Pfazel in France. This name was also borne by a daughter of William the Conqueror.
Related Names
See All Relations
Show Family Tree VARIANTS: Adele, Adella (English)
DIMINUTIVES: Adelia, Delia, Della (English), Adelia, Adelina (Spanish), Adelita, Alita (Spanish (Latin American)), Adelina (Romanian), Adelina (Ancient Germanic)
OTHER LANGUAGES: Ad&#233;la (Czech), Adele, Aada, Ada (Finnish), Ad&#232;le, Adeline, Aline (French), Adele, Adelina, Alina (German), Ad&#233;l, Ada (Hungarian), Adele, Ada, Adelina, Alina (Italian), Adelina, Aline (Portuguese)
Popularity
United States -
Bosnia and Herzegovina ranked #46
Czech Republic ranked #3


http://www.slideshare.net/ruslanasavovapopsavova/ss-16348939

- Г-жо Пеева, как се случи, та нито един от последните ви документални филми не остави равнодушна българската публика. Напротив, събудиха духовете и предизвикаха разделение и полемика в обществото ни?
- Моят консултант на филма за Списаревски, полк. Недялков, към края на работния процес ми каза - “Това не е филм, а кауза”. Той бе искрено озадачен, че посветих на филма толкова много труд, сили и време. От сърце се смях на признанието му. Откровено казано, не ми беше минавало през ума. Но беше точно. Истината е, че аз не мога да правя филмите си по друг начин.

- С какво героите, за които разказвате - най-успешният кмет на София Иван Иванов, летецът Димитър Списаревски и др. от недалечното ни минало, превъзхождат съвременниците ни?
- Когато снимах филма “Чия е тази песен?” на Петрова нива, бяха се събрали много хора, които свиреха и пееха. Когато чу песента от филма, една жена ми каза: Това е българската песен “Ясен месец”, в нея истинските мъже са вървели напред. Попитах я какво означава истински мъже? А тя ми отговори - “Както едно време, истинските българи. Истинският българин държи на думата си. Като каже нещо - прави го”.

- Каква е каузата на филма за Списаревски - летецът, който по време на войната при бомбардировките над София на 20 декември 1943 г. разбива със самолета си американска летяща крепост?
- Във филма аз исках да покажа на обществото, че трябва да говорим за миналото си откровено. А това е възможно само ако се вземат различни гледни точки. Оказа се, че хората не говорят еднозначно за Списаревски. Аз имах избор: или да направя филм за паметник, или филм за човек. Избрах второто. Намерих негови адютанти и съпруги на негови колеги, които до днес помнят какъв хубав и смел мъж е бил.


- И само на 27 години, когато след тарана е загинал, а останките му са намерени някъде около Пасарел?

- Да, и за този малък къс от живота му аз трябваше да направя филм. Когато започвам работа върху който и да е от филмите ми, не си казвам - “Сега ще направя нещо голямо и значимо”. Обикновено идеята ми е свързана с нещо конкретно и малко на пръв поглед. И докато го правя, мисля само за филма, а не как да учудя света. Но като се заровя в темата, постепенно тя започва да расте и става голяма и значима. Така стана и със Списаревски. Постепенно в разговорите си с хората установих колко различни са гледните им точки и колко различно е възприемането на героя. Според едни той се е блъснал в американския самолет умишлено. Според други това е станало, без да го иска. Според трети е прелетял отгоре, според четвърти отдолу... Всъщност никой не знае какво точно е станало там горе. Може би е така. Може би е иначе. Но в края на краищата виждаш как пред очите ти се гради герой, който се превръща в мит. Списаревски е прекрасен мит, но мит.


- Т.е. вашият филм поставя под съмнение истински герой ли е Списаревски или измислен? Което апропо не за пръв път се случва в нашата история.
- В края на 1943 г., по време на войната, народът е бил в истинска безпътица. В онези дни, когато всички са ужасно объркани и върху главите им се изсипват бомби, само 24 часа са били необходими на царската пропаганда, за да се сети, че “случилото се със Списаревски може да бъде използвано, за да се вдигне духът на народа”, както казва племенникът му. И след някой и друг ден България се събужда залята с афиши и картички за героя, който е изгорял в небето за народа си.


- На практика царската пропаганда го превръща в герой?
- Да. Същото, което става и сега. През годините отношението към Списаревски се е променяло. След като царската власт го обявява за герой, той става митът камикадзе. Хората са държали снимката му в домовете си като икона. След 1944 г. властта го обявява за фашист и той е забравен. Няколко години след идването на демокрацията той отново става герой. Каква всъщност е истината?

- Какъв е вашият Списаревски?
- Моят Списаревски е млад, много хубав, весел, чаровен, буен, способен да направи много неща. Самият факт, че той, както и други летци, излитат 10 срещу 100 и знае, че като отиде там, може и да не се върне, говори твърде много. Той не е имал семейство, но е харесвал и е бил много харесван от жените. Голямата му любов е Фроса Каблешкова, за която той казва: “Тя е изтребител над изтребителите, където и да отида, ме преследва.” Един от героите във филма нарича Списаревски Цезар. Друг - икономически емигрант в Словакия и бивш военен - когато пуска любимия му марш, застава до касетофона и се разплаква. Никога не съм виждала човек, който така да съпреживява марш.


- Как си обяснявате тази реакция?
- С това, че хората продължават да използват героите, за да проектират върху тях мечтите си, липсите си. Те бленуват една виртуална, мечтана държава, до която се опитват да се доберат. Държава на велики личности, истински или въображаеми - но от миналото. И се разплакват, когато осъзнаят, че това не е възможно. Така както плаче Любо, когато слуша любимия марш на Списаревски или както плаче Боян Расате, когато на финала на филма пред него се появява “истинският Списаревски”. Питам се, има ли значение кой плаче? Един националист, икономически емигрант или родолюбец? Според мен въпросът е защо плачат? Както върви, все повече хора ще плачат... Ако тръгна да заснемам всички плачещи за великото ни минало, които са принудени да живеят в днешното ни мизерно, позорно, лъжливо всекидневие, няма да ми стигне животът... Но хората се сърдят на мен.


- Защо ви се сърдят?
- Защото съм показала Списаревски не такъв, какъвто е през техните очи. А те не искат това. Те си искат героя. Явно бръкнах в рана, когато на първи план изкарах човека Списаревски.

- Не смятате ли, че във филма си сте отделили прекалено голямо внимание на националисти, които слагат върху знамената и тениските си лика на Списаревски?
- Оказа се, че младите, които са най-чувствителни на тема Списаревски, са националисти. Да, имаме проблем, и то сериозен. Както едно от момчетата от БНС каза - “Майка ми не разбира тези идеали. Хората ни викат фашисти. Ние не сме фашисти, ние сме българи, патриоти”. В същото време обаче знакът, който носят на ръката си, наподобява свастика. Нещата не са еднозначни. Но ги показвам такива, каквито са. Не случайно сценаристът Георги Бранев ми написа от Париж: “Много е хубав този филм. Показва каква е днешна България”.


- Днешният ни свят не е ли много по-космополитен? Патриотизмът няма ли вече други измерения?
- В България продължава да вирее един латентен национализъм. Нашият космополитизъм е много странен. Ние искаме светът да се отваря за нас и ние да ходим навсякъде, но никой да не идва тук. Не сте ли забелязали как след една-две чаши на маса започваме да говорим как преди турците са ни клали, а днес циганите са ни виновни. Това е чиста проба нетърпимост и ксенофобия, които са потиснати.


- Имате ли отговор защо в недалечното ни минало е имало управленци, които са загърбвали всичко лично и са се посвещавали на народа си. А днес всеки гледа само себе си?
- Ужасно е това чувство, че нашите политици, държавници, парламентаристи нямат визия, нямат идея. Живеят като че ли от днес за утре. Политиците трябва да се научат да мечтаят. Хората от филмите ми имат представа какво искат, но тъй като страната, в която живеят, им дава единствено възможността за чувство за безброй липси, те се стремят да компенсират действителността с нереални неща. И, естествено, ще продължат да бъдат обидени на всички, които според тях се опитват да им отнемат героя и тази илюзия. Аз ги разбирам и не им се сърдя, защото върху кого друг ще излеят гнева си, ако не върху този, който бърка в раната им.

- Смятате ли, че филмите ви могат да променят хората?
- Един голям кинорежисьор по повод професията си беше казал: “Трябва да решиш какво искаш с филмите си: да правиш кариера, да правиш пари или да промениш света”. С филми, които вървят срещу течението кариера не се прави, пари също - особено с документално кино. Лаская се, че може би искам да променя света! И за да не прозвучи много патетично и самонадеяно, ще ви разкажа какво ми се случи с филма “Чия тази песен?”. Бях си повярвала, че хората от Балканите, като видят филма и колко сме смешни и абсурдни с претенциите си за собственост върху една песен, биха могли да станат по-толерантни един към друг. Но след прожекцията на филма на фестивала в Карлови Вари, където имаше и доста албанци, те дойдоха при мен и ме попитаха съвсем искрено: “Видяхте ли колко са нетолерантни сърбите, не са като нас албанците!” Нищо не се беше променило след филма ми... Но аз продължавам да опитвам. Не знам доколко този филм има връзка с предишните, но ще ви кажа, че след премиерата ми предложиха да го преименувам от “В търсене на Списаревски” в “Чий е този Списаревски?”.

ВИЗИТКА


* Родена е в Разград.
* Завършила е кинорежисура в Академията за театър, кино, радио и телевизия в Белград.
* След 1991 г. учредява продуцентска къща "Адела Медия", която създава над 30 документални филма.
* Пеева е единственият български режисьор, печелил номинации за Наградата на Европейската филмова академия с "Чия е тази песен?" (2003) и "Развод по албански" (2007).

http://spaich.net/adela-peeva.php

Кратка автобиография
Адела Пеева
Режисьор и продуцент Филмите “Чия е тази песен?” и “Развод по албански” на Адела Пеева са до днес единствените български филми, удостоени с Номинация от Европейската филмова академия (EFA) за най-добър европейски филм Професионални изяви:
•Специален гост на Фестивала в Кан 2011, като един от 20-те изтъкнати европейски режисьори, поканени за честването „20 години на програма МЕДИА”
•Член на Европейската филмова академия (EFA)
•Член на Борда на Европейската документална мрежа (EDN) (до края на 2004 г.)
•Член на Управителния Съвет на Сдруженето Филмаутор
•Председател на журито за документално кино на Филмовия фестивал Сараево – 2007
•Член на журито за документални филми на Европейската филмова академия - 2008
•Председател на журито за документално кино на София Филм Фест – 2009
•Член на журито на Международен Филмов Фестивал в Мумбай, Индия - 2012
•Член на екуменическото жури на фестивалите в Кан, Берлин, Локарно
•Експерт в работните семинари на програмата EAVE в Оулу, Финландия – 2004 г. и на форума “Среща между Запада и Изтока” в Утрехт – 2004 г.
•Участник в Конгреса на продуцентите на исторически филми, Торонто -2004 г.
•Гостуващ участник в Конференцията INPUT 2005, Сан Франциско - 2005 г.
•Национален координатор на програмата INPUT за България
•Преподавател на специализиран семинар за кинотворци в Дъблин, Ирландия – 2007
•Преподавател на семинар „Финансиране на документален филм”, Гориция – Триест – 2009
•Гост преподавател в Университетите на Оклахома и Лойола, Ню Орлеанс - 2009
•Гост преподавател в Югозападен Университет – Благоевград (до 2010 г.)
Образование:
Академия за кино, театър и телевизия в Белград
Специалност: кино и телевизионна режисура Курсове и семинари
•Майсторски клас по документално кино – Eurodoc – 1998 г.
•“Религия и човешки права в медиите” - Университет КОЛУМБИЯ, Ню Йорк – 1999 г.
•Майсторски клас на Discovery Campus – 2004 г.
До 1990 г.:

Работи като режисьор за телевизионни канали в бивша Югославия. По-късно, като режисьор в Студиото за документални филми „Време” реализира над 50 документални филма, а в Студио „Бояна” - игралния филм „Съседката”.

Някои от нейните филми от този период са забранени от социалистическите власти. Това са „Майки” – награда „Сребърен ритон” и „В името на спорта” – Награда на критиката на Националния фестивал за не игрални филми „Златен Ритон” в Пловдив

След 1991 г.:
Учредява собствена продуцентска къща “Адела Медия”. Създава над 30 документални филма в сътрудничество с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия, Швеция и Турция и ТВ канали ZDF/ARTE, RBB/ARTE, RTBF, WDR, YLE/TV1, TV-Facta, Synevizion Film. Работи активно и получава подкрепа от програмите Eurimages, Media Plus Programme, Програма МЕДИЯ, Фондацията KulturKontakt Austria, от фонда Jan Vrijman и фонда за документално кино СОРОС.

http://www.historyseminar.swu.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=103%3A2009-10-16-09-57-01&catid=45%3Atft&Itemid=80

кой плаща за тези четири филма?

http://www.public-republic.com/magazine/2009/07/23081.php