Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2010 10:29 - ЖЕРТВА НА РОДИТЕЛСКА БЕЗОТГОВОРНОСТ
Автор: darkman Категория: Политика   
Прочетен: 8644 Коментари: 11 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     На една от първите си родителски срещи като класен ръководител бях изправен пред интересен казус. Една от майките много загрижено и вежливо каза:
     - Господине, възпитавайте ги Вие, защото ние работим!
     След моментното онемяване, отговорих с първото, което ми хрумна:
     - Единственият законен начин, за който се сещам, е утре да отидем в съда, да ми прехвърлите правата върху Вашия син, за да мога да опитам да го възпитавам в извънучебно време. Пък и малкият ми син ще се радва, че ще има батко.
     - Не съм дошла тук, за да се подигравате! - вече не толкова вежливо възкликна майката на подопечния ми деветокласник.
     - А ние пък не сме дошли да слушаме твоите нелепости! Всички работим, но това са нашите деца!- чу се от някъде от дъното на класната стая мъжки глас, последван от няколко подобни реплики на други родители.
     Да! Именно в това е проблемът: "Нашите деца!"
     Доколко ги познаваме? Доколко се грижим за тях (без да се смятат храненето и обличането, както и подаръците)? Доколко се интересуваме какво правят навън? А в училище? А как се държат с учителите? А как се държат помежду си?...
     Въпросите могат да се изброяват още дълго. И все ще са реторични, уви.
    Не познаваме децата си, защото сме безотговорни. Не ги възпитаваме правилно, защото сме безотговорни. Не знаем почти нищо за живота им (извън онова, което те считат за необходимо да ни кажат), защото сме безотговорни. Децата ни растат полуграмотни, малограмотни, съвсем безграмотни, защото
НИЕ, РОДИТЕЛИТЕ, СМЕ БЕЗОТГОВОРНИ!!!     Разбира се, това е само личното ми мнение. Но то е категорично. Защото е формирано в продължение на почти петнадесет години  пряко всекидневно общуване с децата.
    С някои от родителите на мои възпитаници съм се запознавал в деня на абитуриентския бал, след като четири години съм бил класен ръководител на децата им. След многобройните безответни покани за среща и беседа по различни проблеми.
   Някои от родителите са идвали да ми се карат!?, защо техните деца извършвали нарушения на правилата в училище... И се е оказвало, че... не знаят дори в кой съответен клас е тяхното дете!!! Не е измислица, а факт. Жесток и обезпокояващ, но факт.
    Когато деветокласничка забременява и вече е опасно да направи аборт, а "родителката" с телефонно обаждане казва, че проблемът бил решен, защото тя била изпратила няколкостотин евро, но не можела да си дойде в България, за да не загуби доверието на някакъв работодател - това се нарича родителска безотговорност.
    Когато момиче в 7 клас и братчето му в 4 клас са оставени за цяла година сами - това се нарича родителска безотговорност.
   Когато осмокласник в продължение на няколко дни обикаля с приятели из България непотърсен от никого - също се нарича родителска безотговорност.
    Когато десетокласници се замесят в пласиране на дрога, защото им трябват парички, или пък десетокласнички се включат в "телефонните поръчки", за да "спечелят" за модерен мобилен телефон - няма друго определение освен родителска безотговорност...
    Когато тийнейджъри - деца на скромни и много често спазващи определени етични норми родители - общуват помежду си с вулгарности, от които би се изчервил и най-заклетият псувач...
    Тъжно. Тягостно. Безперспективно. Смущаващо. Плашещо.
   В никакъв случай не е морализаторстване. Просто можем да направим едно малко изчисление. Петнадесет-шестнадесетгодишните през 1989 г. днес имат петнадесет-шестнадесетгодишни деца. Онези, които 20-годишният хаос, кой знае защо наречен "преход", е смачкал, не са се формирали като личности. И съответно са предали това на поколението си. Две изгубени поколения!
   Темата е дълга, почти безкрайна и несъмнено болезнена.
   Може да се продължава с всички "За" и "Против". Като, естествено, повечето от обвиненията ще бъдат насочени срещу училището, като институция, която не може да възпитава децата на "работещите родители"...
  


Тагове:   жертва,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - Като родител
10.12.2010 10:35
съм напълно съгласна с написаното от Вас.Ние, родителите, увлечени от забързаното и напрегнато ежедневие, се крием зад уж многобройните си отговорности, обяснявайки с тях абдикирането от основната си такава-родителската.Винаги съм казвала, че за грешките на децата основна вина носят родителите. Децата имат нужда не само от вещи, не просто от вещи, те се нуждаят от внимание, от това да бъдат забелязвани и отбелязвани.
Поздравявам Ви!
цитирай
2. darkman - Благодаря Ви!
10.12.2010 10:39
Благодаря Ви, но аз лично смятам, че трябва да направим така, щото да не се налага да се поздравяваме, когато изложим мнението си за подобни проблеми. Просто трябва да правим така, че доколкото можем да преодоляваме такива проблеми. Но Ви благодаря, че откликвате по такъв начи. Сигурен съм в искреността Ви.
цитирай
3. yotovava - Не е съвсем така, всички сме отговорни.
10.12.2010 10:40
И не трябва да прехвърляме отговорността един другиму. Защото ако една майка реши да гледа детето си вкъщи, за това никой не й плаща, нито осигурява. Има икономико-социален елемент, който няма как да избегнеш. Затова и учителите, и родителите трябва да бъдат една сплав. Поне аз така мисля.
Валя
цитирай
4. darkman - Винаги съм искал
10.12.2010 10:47
когато сме започвали общуването си с родителите на новия ми клас, от този момент нататък да говорим за "нашите деца". Не за "моите ученици", "вашите дъщери и синове". Определено смятам, че когато си споделяме отговорностите - ние, като учители, в пряката си всекидневна работа в училище, и родителите - ще се получи нещо поне малко по-добро за децата. И не само винаги съм искал, но и съм настоявал за непрекъсване на двустранната връзка между нас, възрастните. Радвам се, че нерядко съм успявал.
цитирай
5. demonwind - За съжаление
10.12.2010 10:50
това е проблемът в т.нар. "развити (консуматорски) общества". Но докато на Запад роботизацията върви с пълна сила, редом с тежката ипотека на гълъбарника, който си купил за безбожна цена в града и чиито собственици с парите от твоята ипотека доживот ще си киснат краката в океана на някое екзотично островче, с кредита за двете коли (защото само с една не може) и за куп други простотии, то в България повечето хора са докарани до дереджето да не обръщат внимание дори на най-скъпото си. Защото работодателят им ги задължава да работят колкото им каже той, понякога без почивен ден, защото иначе банката ще дойде да им вземе плазмата или новото рено, купено на лизинг, или дори апартамента. Други пък са се изнесли от България, оставяйки дечицата си на произвола при баби, дядовци, че дори съседи. И пращат по някое друго евро (защото с миене на задник много пари не се изкарват), колкото детето им да не умре от глад, студ, както и да е в крак с по-заможните си съученици - iPad, iPhone и останалите боклуци, произведени от "братския" китайски народ.
Когато дойде време за заминаване, един колега ме съветваше да оставим детето си (тогава беше на 2 годинки и малко) в България, докато се устроим. Аз обаче бях непреклонен - идва с нас! Нищо, че се впускахме в неизвестното, в една държава, смятана за един от символите на Обединена Европа, но всъщност пълна с черна и кафява мързелива и престъпна сган от всички континенти.
Та всичко опира до избора - ако западняка има избор, но сам се е вкарал в кошарата и така му изнася, то много от българите просто са изправени пред дилемата "у дома или на хотел "Звездоброй"... А тогава дори децата остават на заден план, защото Звездоброя засяга пряко и тях...
цитирай
6. veselaj - По времето, когато децата ми бяха ...
10.12.2010 11:30
По времето, когато децата ми бяха тийнеджъри, аз бях учителка. Каквого и да говорех, фактът, че трудно им осигурявах елементарни неща с учителската си заплата, за разлика от родителите-"бизнесмени" им въздействаше много повече. Колкото и да се стараят родителите, цялото общество възпитава децата в лицемерие и лъжа. Простащината стана символ на успял човек. Да, всичко ми е ясно, и като учител с 10 г. стаж, и като майка. Но как една майка, която трябва да работи по 10-12 часа да обърне достатъчно внимание на децата си? Нали трябва да има и пари за учебници?
цитирай
7. demonwind - Така е, Весела,
10.12.2010 12:24
но разделение е имало винаги и ще има. Едно време баща ми, лека му пръст, беше дребен началник в Балкантурист, но дори тази му длъжност не можеше да ми осигури това, което имаха например децата на ... тираджиите, които правеха луди пари из арабския свят, търгувайки порносписания срещу стотици литри гориво. Че имаха право да пазаруват в Кореком, а татко - не. Повечето съученици бяхме на едно ниво, затова тези, които от малки си бяха изроди, започваха да пребиват имащите и собствеността минаваше от едни ръце в други (като в казармата ;) Но пък родителите ни работеха както сега тук на Запад - твърдо работно време, с много малки изключения. Е, и със задължителния Ленински съботник - и аз съм ходил на такова мероприятие по свое желание и си спомням, че пренесох към 1000 базалтови плочи, понеже почти всички работници бяха дотолкова махмурлии, че завинтиха бирите на устата още от 8 сабахлем ;))
После всички пораснахме и дойде Десети ноември, розовото бъдеще се смени със сиво такова - не че преди е било различно, но просто илюзиите ни го правеха розово. После загубихме и тях. Тези като мен започнаха да бърят живота със зъби и нокти - някои останаха, други се изнесохме. А малките изродчета станаха големи и силни изроди, някои от които имат сега къщи в Бояна и Драгалевци, с басейни и огромни дворове, въпреки, че фекалиите от собствените им канализации текат по улиците. Други ги взривиха или просто убиха като кучета. Но митът за "преуспелите" остана. И докато преди бяхме 90 % нормални деца и 10 % бъдещи касапи, сега е точно обратното. Но дори сега има надежда - именно тези 10 % касапи преди време завладяха положението, но тъй като времената се променят и нищо не е вечно, силно се надявам, че сега тези 10 % нормални отново ще върнат светлината и надеждата в душите на хората.
цитирай
8. benra - darkman,
10.12.2010 14:33
преди 10-на дена бях на родителска среща, на която новата класна на дъщеря ми, видимо, се притесняваше да ни занимава-нас, родителите-с безумностите на поведението на децата.Говорим за агресия, насилие, за което не бяхме информирани.
Страшно е,когато започнем да приемаме ,че тези неща са нормални.Не са нормални.
И един от начините за преодоляването им е комуникация учител-родител.ЗАщото ние, родителите,често имаме грешна представа за децата си.Т.е.-те са едни у дома, а съвършено други-навън
цитирай
9. pegas08 - Pokana!
11.12.2010 10:30
ЗА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА.
ПРАВИЛАТА ЩЕ ИЗЛОЖА.
ПУСНЕТЕ ВАШИТЕ ШЕДЬОВРИ.
В СРОК НА СРЕБЪРНИ КОВЬОРИ.


ДО ДЕКЕМВРИ, 20-ТИ , ЧАКАМ.
ПОСЛЕ СПИРАМ И ЗАТВАРЯМ.
ДА УЗРЕЯТ, ДА ЗАВИРАТ.
ДО 25-ТИ ДА КЛАСИРАТ!


ПОСТИНГИ СПЕЦИАЛНИ ИМА.
НАГРАДИ ЧАКАЙ ДОГОДИНА.
ДОГОДИНА, ДО АМИНА.
АКО ВОДЕН СВЯТ СЕ НЕ ПОМИНЕ.


ПРИЯТЕЛ ЛИ СИ , ТИ ПОМАГАЙ.
ЗА ДРУГ ДЕН НЕ ОТЛАГАЙ.
БЪРЗО УТРЕ ОТРЕЗНЯВАЙ.
НОВИНАТА НИ РАЗВЯВАЙ!

БОГ ДА НИ ПАЗИ! ДЕЛОТО Е СВЯТО!
АМИН!

МОЛЯ ВИ, ПУСНЕТЕ ЛИНК ВЪВ ВАШИТЕ ПОСТИНГИ И СЪБЕРЕТЕ ВСИЧКИ НА КУПОНА. ТОЙ Е ЕДИНСТВЕН И УНИКАЛЕН.
ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ МОЖЕТЕ!
УСПЕХ!
цитирай
10. turboi4 - Човек винаги има време за детето си. ...
11.12.2010 10:48
Човек винаги има време за детето си. Стига да иска. Средата в школото не може да промени детето ти, ако си създал отношение, базирано на доверие. Детето ще споделя впечатленията си, а ти ще го насочваш, но като по-възрастен приятел, който се е доказал пред него. Възпитанието с обич върши много по-добра работа от налагането на волята, но това се изгражда от момента на раждането - детето трябва за чувства обичта, загрижеността и положителното присъствие на родителя!
А иначе съм абсолютно убеден, че основната възпитателна дейност е у дома.
цитирай
11. анонимен - BRAVO!
18.12.2010 13:16
BRAVO!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: darkman
Категория: Политика
Прочетен: 308241
Постинги: 115
Коментари: 158
Гласове: 732
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031