Есен

 Круши като слънце греят.
Сочни,сладки са смокините.
В къщи всички ми се смеят,
че прекалил съм днес с дините.

Книжка

Сурвакари

 С братчето ми Савата
сурвакари днес сме двамата.
С торбичките на рамо
ще тръгнем рано-рано.
Подгответе си гърбината
мамо,татко-и двамината.
Да сте живи, здрави до амина,
до амина, сто и една година.

  Сурвачка
 
Дряново клонче;
даде ми баба.
Вързах бонбонче
и пуканка бяла.
Вързах колаче
и печена ядка. 
Станах юначе
със сурвачка.

Снежен човек

 Снежинки танцуват
навън във ноща.
На мен ми се струва,
че сега е снега,
толкова пухкав,
толкова мек...
Ще направя от него
снежен човек... 

Сняг

 Както съм си спал
снощи сняг е навалял.
Пухкав,бял и мек,
 невалял такъв от век.
 Радоста ми бе голяма,
но с ръка ме спира мама:
-Облечи си топлият кожух!
-С кои обувки си обут?
-Шапката си взе ли?
 -А ръкавиците дебели?
 -Шалът ти къде е,
  ако вятърът завее?
  Как мама не разбира,
  че не трябва да ме спира.
  Току виж другите деца
  изпързаляли снега...

Пролет

 Спрете мили,стойте тука,
капчука нека да си чука.
Останете си край мен навред,
лято иде-станете...сладолед.

Снежинки

 Къдрави снежинки
полетяха към земята.
Една,че две,че тринки,
с пръстите пресмятам.
Толкова са много,
че цифрите не стигат.
Да броя до сто аз мога,
а снежинки още идат...

 Мечта

 Мама омеси погача
и в нея сложи паричка.
На който падне се, значи
ще има той  всичко.
 На мен се падна късмета,
и пожелах си сама.
С мойта малка монета
да нахраня всички деца.

Дъжд

 Хей дъждец, поспри,
стига си валял.
Нима не виждаш ти,
че днес не съм играл.
Ти сигурно не знаеш,
че момчета като мен
с кукли не играят
дори в дъждовен ден.

 Моето име е Николай.
Дядо ми Николай е също.
Навсякъде от край до край,
само Николай вкъщи.
 Мама вика: Николай,
ти не слушаш нещо днеска!
Аз ще трябва, мисля, май
теб да те наплескам!
 Слуша дядо и не знае,
истина ли е или измама.
Но отиде в неговата стая,
а останах аз при мама.

Буквите

 Букви цветни, пъстрокрили,
радост носят ни на нас.
Като птички бързокрили
гнездо свиват си в клас.
Всяка буква е с другарче,
с друга буква ред по ред,
в моето шарено букварче
правят мъничък букет,
от думи нежни и любими,
които уча всеки ден-
Мама, Татко и Родина-
най-любимите за мен.

Кокиче

 Едно цветенце белоснежно
от снега главицата си вдига,
малко, беличко и нежно
във зелената си риза.
 -Аз съм мъничко кокиче,
нося топли, топли дни.
Ако много някого обичаш
на него ти ме подари...

 Гошко

 Една пътека тича
край нашата градина.
Гошко най-обича
по нея да премине.
Тайно тя го води
до зрелите къпини.
Бузките му стават
целите в синъо.
А пък панталона
става на решето.
Къпинката с клона
капан е за момчето...

Сбогуване 

 Мама ми се чуди,
татко ми се мае, 
че рано се събудих,  
все едно не знаят,     
че трябва тази заран
в детската градина   
сресан, издокаран     
рано да отида.   
Днес ще кажа сбогом
на моите играчки,
но дали ще мога
аз да не заплача?

Врабчо и Зимата

 Птиците заминаха
някъде на юг.
Иде вече зимата
с виелици и студ.
Малкото врабче
не иска да замине.
На мен ми каза,че
близо до комина
е хубаво, приятно
и под тази стряха,
слънчицето лятно
Врабчо ще дочака.

Аз мога да броя

 Едно,две,три,четири
да броя аз мога вече.
Пет шест,седем,осем,
пръстчетата ми,къде са?
На едната ми ръка са пет.
На другата ми също.
Но заедно с теб
можем да добавим още.
Девет,десет,а сега
подай ми твоята ръка...

  Дъга

 Високо на небето
със моите боички,
нарисувах аз дъга,
да я виждат всички.
 Синьо от морето,
взех бяло от снега,
зелено от полето,
и кафяво от пръстта.
 Жълтичкото цяло
е от пролетни цветя.
Слънцето е спряло
до цветната дъга.;
После под дъгата
нарисувах аз деца.
По-красиви от дъгата...
Мънички слънца...

Художник

 Рисува Есента
 молив и боички.
Навсякъде край мен
шарено е всичко.
Шарени дървета,
шарени баири.
Шарени полета
пред мен се ширят.
Само не разбирам
как успява Есента-
боя да не разлива...
Дори капчица  една...

Врабчо и Есента

 Натъжи се Есента,
че птиците ги няма.
Отлетяха на ята
тази сутрин рано.
 Остана само миг,
да заплаче Есента,
но врабченцето Чирик
от нейде долетя
 и започна да и пее,
песничка игрива.
Есента се смее
весела, щастлива...