Обич

Часовникът подгоня
Слънцето на Запад.
Къс по къс се ронят
Късчета от злато.
Тъмно-мрачни сенки
Хукват из горите,
Момински седенки
Правят си звездите.
Забързана реката
Капаните залага-
За мен и за звездата,
С която ще избягам.

 Неизречено

 Нещо неизречено остава
Като синор двама ни дели
Ти,  недочула,невидяла,
А мен от всичко ме боли...

 Взрели поглед във кюмбето
Непроумели простото “Защо”-
Огънят гори, но само свети.
Не топли пустото дърво.

 Все нещо неизречено остава
Като синор двама ни дели,
Какво ти казах неразбрала,
Какво не каза- ме боли...

 Летен дъжд

 Дъждът почуква на капчука
нежни думички реди,
всяка капчица е буква,
всички буквички са  стих.

 И ме гали тази рима
раждаща се вътре в мен
и  почуква твойто име
целият дъждовен ден.

 Делфини

 Гали ни морето
С топлите вълни,
Пясък под нозете
Изписва със следи
Спомени за тези
Идващи след нас,
А морето ги отнася
С всеки свой талаз.
И в дълбокото завлича
Със шега и смях
Стъпки на момиче
И целувки върху тях.
После от любовта ни
Край остров непознат
Раждат се делфини.
Аз баща съм им на тях.

 Зима

 Задрямала е зима
Бяла над града
Щръкнали комини
Флиртуват със снега,
Приказки разказват
Сълзливите капчуци,
Стрехите бели стават
От разказите чути.
Дебнещи в снега
Стъпките ми тихи
Със спомен за  жена
В тъмното се скриха.

 Аз и твойте писма

 Тази вечер до камината
Сме аз и твоите писма.
От стаята избяга зимата,
скри се нейде под снега.
Поглъща огънят със страст
Думите, написани от теб,
И  отхвърлям тази власт
Правеща ме в друг човек. 
И танцуват пламъците с радост
Щом лист написан им подам
И  поглъщат мойта младост,
И става  огънят  голям...

 Самота

 Заключен сред белосани стени,
От зимна белота заключен
През комина се изнизват дни
В които нищо се не случва.
Останал сам и в самотота,
Броя снежинките навън,
До мен самотна е жената,
А децата ми  сънуват сън.
Една, две , три, стотици-
Хиляди снежинки се тълпят
Да видят чрез моите зеници
Колко по-различен е светът...

 
Търся те обич

Пребродих светът аз да те търся,
Земята пребродих на шир и на длъж.
Сто пъти умирах, после възкръсвах
Сред гори, поляни и полета от ръж.

 Морета преплувах да те намеря,
Дълбоки, жестоки, безбрежни води.
Сто делфини изпратих потеря
Да те открият сред русалки- жени.

 Прелитах високо с вълшебни криле,
Където никой не беше долитал.
Сто звезди повдигат рамене
И ми казват Луната да питам.

 А тя самата разделена на две
Смръщено-усмихната ме поглежда:
-Как не разбраха тези мъже,
Че любовта е само... Надежда.

Нечакана

 В сърцето ми ти влезе изведнъж,
Очаквах те, а неочаквана дойде.
Не знаех ,че чрез ласките на мъж
Ще ме оставиш без сърце.

 В душата ми ти влезе изведнъж,
Неочаквана като седмата вълна.
Не знаех, че чрез любовта на мъж
Ще ме оставиш без душа.

 Изведнъж аз станах само твой.
Сърцето и душата ми къде са?
Не разбирам, защо ли, Боже мой,
На мен това толкоз ми харесва.

Любов

Търсих те
Като истина,
Открих те
Като болка.
Дано не си
Измислена.
Надявах се...
И толкоз.
И в мъдростта си
Проумях-
Любовта ми„
Чиста е,
Щом в нея има грях.

 
Прости ми

              На моята съпруга

 Прости ми за спестените ласки,
за спестената обич,прости.
За нощите скрити зад маски
на наужким заспали очи.
За всяко разцъфнало цвете
неоткъснато от мене за теб,
че вечно си пазих коленете
с гордостта на неколеничил човек.
Прости за дните безкрайни
и самотните нощи,прости,
за онези,мъжките тайни,
скрити в чужди очи...
Прости за спестените ласки,
за вечните,малки лъжи.
С този стих ,неочаквано кратък,
за всичко те моля,прости…

Въглени в мен

Зарити в сърцето
Въглени от ласки
Спотайват се додето
Душата е с маска.
С устните разровени
Те пламват изведнъж
И със спомена за огъня
Аз винаги съм мъж.
И изгаря ми душата-
Толкоз хубаво гори.
И всяка нощ Луната
Пали с мен звезди.

 
Съдба

 В сънищата ми те няма вече.
Не галя тайно твоите коси.
Набразди ми времето ръцете.
От тях нежността ми изсуши.

 В мечтите ми те няма вече.
Душата ми остана без крила.
Безкрила птица по-далече
Не отива от дворът си-съдба.

 На улицата вече  те не срещам,
Не познавам те сред никоя жена.
Единствено сърцето ми усеща,
Че нищо вярно няма в това.

На жена ми

               Честит осми март 

 Днес си толкова красива-
Принцеса някаква неземна.
На тебе всичко ти отива.
Жена си до последно.
С лице сънувано среднощем,
Ставаш ми потребност.
И винаги да искам още, още...
Пленник съм на нежност.
В тебе крие се магия
Силна,като  дребно семе.
Винаги, когато я открия,
Падам на колене...

                      07.03.2003г.

 Кого да обичам

 Звездите среднощни
На тебе приличат.
Мъничко рошави-
Много обичани.

 Луната омайваща
На тебе прилича.
Нежно-отчайваща-
Недостъпно момиче.

 Край мене светът
На тебе прилича.
Свят-кръстопът:
Кого да обичам?...

Импресия

 Всяка вечер  се катери
По дърветата луната.
Какво ли иска да намери?
Отдавна празни са гнездата.
Зимата на юг подгони
Веселите птици.
До голо осиротели клони
Приличат на вдовици.
Всяка вечер тишината
Се крие по ъглите
И щом покаже се луната-
Изкача  под стрехите.
И започва да лудува
По улиците сухи.
Само лудите я чуват-
За нея другите са глухи.

Живот

 Дните като камъни
Търкалят се надолу,
От времето подмамени
Събличат ни до голо.
Дрехите ни – спомени-
Крият ни душите
И все сме си разголени
На другите в очите.
Опитваме се с кръпки
Завеси да тъчем.
Играеме с тръпка
Театър - нощ и ден.
Накрая уморени
От врагове, приятели,
От нищото родени
Към нищото изпращат ни...

Омагьосан да те открия

 
Родил съм се на този свят
За да те открия.
Щеше ли без мене пак
Да бъдеш същата магия?
Откривах те на сутринта
Мечта започната от вчера.
С коси от лунна светлина.
Ти бе залеза вечерен.
Откривах те във всеки ден.
И минутка всяка на деня.
И те ставаха за мен
Вратата ми за Любовта.
Откривах те с устни,
С жадни устни те изпивах
И всяка глътка беше чувство
За най-омайващото вино.
И пиян бях всеки ден,
И живях в някаква магия.
Омагьосън откакто съм роден
Да те търся и открия.

Да те обичам

 Да те обичам толкова е просто.
Като зърно посято в земя.
И  от нежността ни да възкръсва-
Живот дарен от любовта.

 Да те обичам толкова е сладко.
Като дъжд за изсъхнала земя,
Заченала след буря кратка-
Живот дарен от любовта.

 Да те обичам е толкова красиво.
Прекрасно като таз съдба,
Която избра ме да те имам-
Живот дарен от любовта.

Вече знам

 
Вече знам
След толкова години
Как да се харесам
На жена.
И всеки ден
Край мене
Щом премине
Ми оставя
Свойта хитрина.
Вече знам
След толкова години
Как да се влюбя
В жена.
И с всеки минал ден
Все повече се чудя
Какво да правя...
След това.

Желание

 Любена . Разлюбвана.
Сънувана. Целувана. 
Мамена. Галена.
Мамеща. Нежалена.
Пожелавана . Прекрасна.
Чаровна . Опасна.
Бунтовна. Смирена.
Неуморна. Уморена.
Истинска. Измислена.
Пречистена. Орисана.
Грях. Благослов.
Такава искам те,
Моя любов.

Не очаквай

 Не очаквай да заплача,
Макар, че ме боли.
Какво за тебе значат
Мъжките сълзи?
С тях ли ще поливаш
Свойта суета?
И после ще се криеш
Зад усмивка на жена.
Не очаквай да те моля,
Макар, че ме боли.
Не мога за говоря
Щом сърцето ми крещи...

Скитница

 Не блудствай никога с душата ми –
Бездомна скитница е тя.
Душа – майка на съдбата ми.
Или дете на същата съдба.
Ако я видиш някога да плаче
Без сълзи, свита на кълбо
Не я докосвай-щом заплаче
Тя превръща се в едно
Зверче,готово да разнищи
Което ни събира и разделя.
Това зверче прави на бунище
Любовта и брачната постеля.
Не блудствай никога с душата ми-
Бездомна скитница е тя...

Моята любов

 Когато те обичам-не хитрувам.
Когато ме обичаш-не лъжи.
Споделената любов си струва
Да бъде стоплена с лъчи...
Когато те целувам, не желая
И не искам  вместо теб
В прегръдките си друга.Зная
Само ти правиш ме поет...
Когато тъжна си- в очите,
Събираш мъката в сълза.
Аз ще те погаля по косите
И ще грейнат в тях слънца...
Когато те обичам-не хитрувам.
Когато ме обичаш-не лъжи.
Любов никога не пазарувам
Дори от немотия да боли...

Вина

 За всичко виновен е молива,
Този, с който пиша за теб.
Не умее или не иска да скрива
Мойте чувства
В душа на поет.
За всичко виновен е молива,
Този, който ти ми подари.
В сърцето си с него откривам
Прекрасните
Твои очи...
За всичко виновен е молива.
Малко аз и повече ти...

Кой

 Студена е душата ми.
Стихна в нея пламъкът.
Ти ли довея вътърът
Оставил само камъни?
Угаснаха слънцата
В зеници греещи преди.
Кой повика в тях луната
И после зад тъга я скри?
Кой пътеките завърза
На възел – кръстопът?
Аз ли
В мечтите си избързах?
Ти ли
Ненамери своят път...