Първолаче- Юначе

Първолаче с байраче

по улицата крачи.

Пораснало юначе,

а готово да заплаче.

Иска първолачето

макар вече да е батко,

да носи то байрачето,

а пък него ...татко.

Букварче

Имам си другарче

книжка шарена-букварче.

То ме учи как да пиша

и да мога да чета.             

За да зная всичко,              

всичко за света.

Обещание

 Всяка сутрин рано

за училище щом стана,

леле, мила мамо,

все такава става-

чантата зад шкафа

винаги намирам,

а пък в долапа

книжките съзирам.

В къщи ми се смеят,

домашното ми днеска-

със сладко и лулички

някой пак оплескал.

Но от днес нататък

с мен ще се гордеят-

в чантата ще бъдат

книжките,

а в долапа-мишките.

Пожелание

Мама омесила погача,

защото ставам първолаче

и в нея на билетче

написала късметче:

„Мое малко първолаче,

мамино юначе,

да пораснеш като батко

и силен като татко.”

Пакостница

Днес всичките у нас

защо ли гледат ме накриво?

Дори и котаракът Анастас

щом ме види и се скрива.

А аз съм толкова послушна

мирна, примерна, добра.

Е, вярно, чашата изпуснах,

но мама тъй и не разбра.

Излях млекото  без да искам

килимът май е с мармалад,

но това бе нищо след като изписах

с боя и четка моя котарак.

Нарисувах върху бялата стена

портрет на мама, татко и на кака,

но вместо да се радва на това

мама взе, че се разплака.

Татко ухото ми издърпа.

Изчистих всичко сам сама.

Какво ли толкова пак сбърках?

Не мога още аз да разбера…

Художник

Всеки ден рисувам

с молив и боички.

Всички ми се чудят

на моите ръчички-

пръстите ми всички

приличат на боички.

               В училище

                 Буквички и срички

                 опитвам се да пиша,

                 но моите ръчички

                 никак не ме слушат.

                Учителката мила

                всичко тя разбра.

                Бавно с тебешира

                и с моята ръка

                на черната дъска

                написахме красиво:

                Тя: “Обичам Ви деца!”

               Аз: “Учителко добра!

               Трудните задачи

От тези задачи

направо ми се плаче,

все не проумявам

как да ги решавам.

Пръстите под чина

помагат ми за трима,

но голяма са беда

тези всичките числа.

Отдавна се замислям

да взема да измисля

задачи без числа-

само с колелца.

Кака ми се чуди

само с много нули

моите задачи

какво ли пък ще значат.

Ученичка

Чантата голяма

на мен не ми тежи.

Вече съм голяма-

нима не ми личи?

В първи клас съм аз-

мога да чета,

дори момчетата в клас

без грешка да броя.

На английски мога даже

да кажа:”Hello, friend”.

На английски да разкажа

за тебе и за мен.

   Слави

Днес в детската градина

моето съседче Слави,

цял ден плачеше за трима.

Славето да спре забрави.

Разтичаха се бързо всички.

Защо ли Славето реве?

Той бърше с ръце очички:

-Къде е маминка,къде?

-Какво се правиш на момиче-

вика му едно момче.

-Мъж да плаче не прилича.

Мъжете плачат насаме.

Мама

Мама знае най-добре,

когато аз се разболея,

защо боли ме и къде.

Тогава гушкам се до нея.

Мама знае най-добре

защо аз плача и се смея.

Дори,когато каже-не!

Аз гушкам се до нея.

Мама знае най–добре

без какво не мога да живея.

Без мамините две ръце,

които гушкат ме до нея.

Молитва

Мама всеки ден се моли

за мен,за батко,кака.

-Моля ти се,мили Боже,

здрави нека са децата.

Да са радостни,щастливи,

да растат в мирен свят.

Да бъдат весели,игриви

и без грижни да растат.

Моята мамичка добричка

всеки ден за нас се моли.

Мама моли се за всички,

пък за нея-аз се моля.

Светлинка за татко

Над мен небето мига

с хиляди звездички.

Как искам да ги стигна

с двете си ръчички.

Една ще си откъсна,

онази над липата,

и всяка вечер късно

ще слагам над вратата-

да се вижда отдалеко

през цялата година,

да му бъде светло,леко

на татко в чужбина.

Татко

Знаете ли моят татко

колко е голям?

Силен, мустакат е,

същи великан.

Когато ме повдигне

достигам небесата,

а когато ме прегърне

ми е сладко на душата.

Като мама

 Открих сред снимките на мама

 малка снимчица една-

 момиче мъничко с пижама

 и руса сплетена коса.

 От там ме гледа дяволито

 с очички сини като мен,

 но искам мама да попитам

 и тя ли също някой ден

 била е толкоз малка,

 че в детската градина

 е играла на пързалка

 и с куклата любима.

 Сигурно е права мама,

 всеки в този свят расте,

 но искам аз да съм голяма,

 а тя пък моето дете.

Портрет

Имам две очички

и така ми е добре.

Имам две ръчички

и едно носле.

С две ушички отстрани

аз съм толкова красива,

макар че моите коси

понякога ги скриват.

Имам аз главица умна

и ми викат Сладкодумна.

Рожден ден

Днес на тортата голяма,

която ми направи мама,

има няколко свещички,

грейнали като звездички.

Броя! Свещичките са пет.

Горят и пламъчета пет.

Ама че късмет

и годинките ми май са пет.

Пролет

Тайно през нощта

дошла е пролетта.

Двора е накичила

с цъфнали кокичета.

е всичко побеляло,

А отдолу под снега

какво ли крие Пролетта?

Мартенички бели

Баба Марта прела

мартенички бели.

Преждата е взела

от снежните къдели.

После през нощта

полянките накичила,

Щом дойде пролетта,

ще станат на кокичета.