Кого да обичам

 Звездите среднощни
На тебе приличат.
Мъничко рошави-
Много обичани.
 Луната омайваща
На тебе прилича.
Нежно-отчайваща-
Недостъпно момиче.
Край мене светът
На тебе прилича.
Свят-кръстопът:
Кого да обичам?...

 Импресия

 Всяка вечер  се катери
По дърветата луната.
Какво ли иска да намери?
Отдавна празни са гнездата.
Зимата на юг подгони
Веселите птици.
До голо осиротели клони
Приличат на вдовици.
Всяка вечер тишината
Се крие по ъглите
И щом покаже се луната-
Изкача  под стрехите.
И започва да лудува
По улиците сухи.
Само лудите я чуват-
За нея другите са глухи.

 Живот

 Дните като камъни
Търкалят се надолу,
От времето подмамени
Събличат ни до голо.
Дрехите ни – спомени-
Крият ни душите
И все сме си разголени
На другите в очите.
Опитваме се с кръпки
Завеси да тъчем.
Играеме с тръпка
Театър - нощ и ден.
Накрая уморени
От врагове, приятели,
От нищото родени
Към нищото изпращат ни...

 Вино си ти

 Обичам те силно,
Обичам те страстно.
Като вино пенливо
Си сладка и опасна.
Всяка глътка изпита
Ми омайва душата.
После политам
На мечтите с крилата.
От устните ти искам
До капка да отпия
Силна като истина
От твоята магия.
Вино пенливо
За мене си ти.
Ако се наситя да пия
Като чаша ме счупи...
 
Омагьосан да те открия

 Родил съм се на този свят
За да те открия.
Щеше ли без мене пак
Да бъдеш същата магия?
Откривах те на сутринта
Мечта започната от вчера.
С коси от лунна светлина.
Ти бе залеза вечерен.
Откривах те във всеки ден.
И минутка всяка на деня.
И те ставаха за мен
Вратата ми за Любовта.
Откривах те с устни,
С жадни устни те изпивах
И всяка глътка беше чувство
За най-омайващото вино.
И пиян бях всеки ден,
И живях в някаква магия.
Омагьосън откакто съм роден
Да те търся и открия.
 

 Да те обичам

 Да те обичам толкова е просто.
Като зърно посято в земя.
И  от нежността ни да възкръсва-
Живот дарен от любовта.
 Да те обичам толкова е сладко.
Като дъжд за изсъхнала земя,
Заченала след буря кратка-
Живот дарен от любовта.
 Да те обичам е толкова красиво.
Прекрасно като таз съдба,
Която избра ме да те имам-
Живот дарен от любовта.

 Вече знам

 Вече знам
След толкова години
Как да се харесам
На жена.
И всеки ден
Край мене
Щом премине
Ми оставя
Свойта хитрина.
Вече знам
След толкова години
Как да се влюбя
В жена.
И с всеки минал ден
Все повече се чудя
Какво да правя...
След това.

Лудост

 Станахме и двамата с тебе
Вълшебници както никой друг.
Любовта превърнахме в бреме.
Дните си заредихме с барут.
 С  дъх на вълшебства разпилени
Леглото ни сънища сънува.
Но какво ли е в него променено-
Че не ме приспива и вълнува.
Станахме и двамата с тебе
Вълшебници както никой други.
Харесва ни, дявол да го вземе,
Да бъдем понякога и  луди.

 Желание

 Любена . Разлюбвана.
Сънувана. Целувана. 
Мамена. Галена.
Мамеща. Нежалена.
Пожелавана . Прекрасна.
Чаровна . Опасна.
Бунтовна. Смирена.
Неуморна. Уморена.
Истинска. Измислена.
Пречистена. Орисана.
Грях. Благослов.
Такава искам те,
Моя любов.

Не очаквай

 Не очаквай да заплача,
Макар, че ме боли.
Какво за тебе значат
Мъжките сълзи?
С тях ли ще поливаш
Свойта суета?
И после ще се криеш
Зад усмивка на жена.
Не очаквай да те моля,
Макар, че ме боли.
Не мога за говоря
Щом сърцето ми крещи...